Кодексът на труда е законът, който защитава работниците от неправомерните действия на работодателите. За съжаление, има много недобросъвестни шефове, които четат КТ според собствените си правила.
„Фокус“ ще ви запознае с конкретно питане и ще предостави отговора на експертите.
Казусът
Служител е командирован за участие в дело в гр. Пловдив с обществен транспорт. Пътуването от София до Пловдив е осъществено с влак и автобус. В деня на командировката, пътуването е с влак, с час на тръгване от 6,30 ч., като пристига в 9,15 ч., а обратно с автобус, с час на тръгване от 13.00 ч. и пристига в София в 15,30 ч. Съгласно чл. 19, ал. 2 от Наредбата за конадировките в страната, право на дневни пари се полага, когато служителя има отработени поне 4 часа/дневно. Счетоводството отказва изплащане на дневни, с мотив, че пътуването до мястото на изпълнение на работата не се включва в работното време, тъй като от пристигането в Пловдив до заминаването за София (от 9,15 до 13,00 ч.) няма 4 часа.
Въпроси: Има ли право служителя на дневни пари и в какъв размер? Включва ли се времето за пътуване от и до мястото на командироване в работното време? В случай, че вътрешните правила на работодателя противоречат на Решение с-266/2014 г. на Европейския съд, в което се казва, че пътя до мястото на командировка се включват в работното време, може ли работодателя да откаже да изплати дневните пари?
Обосновката на експертите от МТСП:
Съгласно чл. 2 от Наредбата за командировките в страната (НКС) командировките се определят в календарни дни и включват дните за изпълнението на задачата, дните на пътуването и почивните и празничните дни. Командировките се извършват въз основа на предварително издадена писмена заповед (чл. 8, ал. 1 от НКС). Според чл. 4, ал. 1 от НКС, командированият за времето на командировката има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение и командировъчни пари при условията и в размерите, определени с наредбата. Следователно за времето на командировка работникът или служителят получава обезщетение /командировъчни пари/, което компенсира неудобствата, които той понася поради обстоятелството, че е извън мястото на работа и живеене. Съгласно чл. 19, ал. 2 от НКС на командирования, който изпълнява служебните си задължения през по-голямата част от работното време в друго населено място без нощуване, се изплащат дневни пари в размер 50 на сто от размера по чл. 19, ал. 1 от НКС, т. е. по 20 лв.
