Бях на 5 години, когато баща ми ме прегърна силно, пожелавайки ми късмет.
Майка ми плака много, след като той си тръгна.
Непрекъснато питах кога ще се върне. Отговорът бе, че баща ми е далеч и скоро няма да се върне. Когато бях на десет, майка ми ме запозна с мъж и по-късно се омъжи за него. Той беше добър с мен, сприятелихме се.
Дори не мога да си представя живота без този човек. С него избрах избера бъдещата си професия и като цяло винаги ме подкрепяше в различни ситуации, споделят от Zajenata.bg.
Вече съм на 25 и срещнах момичето на мечтите си.
Предложих ѝ и тя прие без да се замисля. Много сме влюбени и не се разделяме.
Запознах я с родителите ми. И двамата много я харесаха.
Един ден, ми позвъня непознат номер. Вдигнах и чух думата “сине”. Реших, че някой е сгрешил номера. Но човекът отсреща настоя, че съм негов син и поиска да се срещнем. Уговорихме си среща след три дни.
Споделих с родителите си, че баща ми се е обадил.
Майка ми със сарказъм каза, че вероятно има нужда от нещо, щом ме търси. Тя сподели защо ни е напуснал. Когато на времето се оженили, той често ходел в командировки. След едно пътуване баща ми признал, че има друга жена, която обича и искал да сподели живота си с нея.
След раздялата си с нас, той заминал при другата жена.
Когато се срещнахме, баща ми каза, че съм му липсвал. Има добре платена работа, къща, кола, много иска да ми помогне, да започна работа в неговата фирма. Разбора се, отказах, но все пак му благодарих.
Съпругът на майка ми е този, който ме подкрепяше през всичките тези години, докато растях. Станах и си тръгнах, без да се обръщам.
