Красимира е 39 годишна пловдивчанка, тя пишела на приятеля си Божан, че била много гладна и с подут корем „като на сомалийче“. Същата след като отнема живота му споделя пред разследващите органи, че това било въпрос на време да се случи.
Въпреки това в съда плачеше, тъй като доживотен затвор било прекалено наказание за нейното деяние.
Тук е моментът да се замислим дали е прекалено тежко наказание за една пловдивчанка лишаването на свобода до края на дните ѝ, предвид че тя е по нейни думи е размазала главата на своя приятел. Нанесла му е 6 удара с помощта на гира, а после продължила с душене до счупване на неговата подезична кост. След което сама успява да го завлече до банята, където го залива с машинно масло и се опитва да го запали.
Ние като аудитория можем по съвест да коментираме какво наказание е справедливо за извършеното, но Пловдивският апелативен съд ще трябва да вземе решение и отношение по този въпрос. Причината за това е, че 39 годишната към момента Красимира Лалева е решила да обжалва своята присъда, която бе произнесена от окръжните магистрати.
Красимира Лалева е отнела живота на Божан Иванов, който е бил със седем години по-млад от нея. Престъпното деяние е извършено на 21 октомври 2021 година, като Лалева сподели пред съда, че той упражнявал насилие върху нея и тя трябвало да се защити. Не искала да се стигне до такъв фатален край.
По наличната информация, Лалева и Иванов имали сложни отношения. Не се запознали през 2019 година чрез общ приятел и връзката между тях започнала. Красимира не работила от години. Въпреки че много хора са решили да и помогнат да си намери работа, уреждайки ѝ интервюта – тя отказвала да ходи на тях.
Лалева живеела в мизерни условия в жилището на своите починали родители. Понякога дори оставала без ток и вода, тъй като нямала никакви средства. Налагало ѝ се да иска от съседи. Дори тормозила една от двете си по-големи сестри, като настоявала да бъде издържана. Именно това било причината другата сестра да прекъсне всякакви контакти и отношения с нея.
Божан от друга страна е със седем години по-млад от нея и от малцинствен произход. Той първо работил на бензиностанция, после се преместил в друга фирма. Всячески е помагал на Лалева, бил загрижен. Носел ѝ храна и пари. Двамата дори за кратко заживели заедно, като Лалева се нанесла в дома на родителите му.
Двойката се карала, разделяла и пак се събирала. За много кратък период двамата дори живели на квартира. Лалева се държала с него надменно, с чувство за превъзходство. Позволявала си много пъти да натяква за неговия произход. Ако Иванов посмеел да я ядоса с нещо, тя започвала да подава сигнали до униформените служители, че той употребявал марихуана.
Информацията става ясна от неговите приятели. В мотивите за доживотната присъда на Красимира Лалева, е записано, че употребата на дрога е единствената отрицателна черта на по-младия Божан Иванов. Той иначе е бил много работлив, приятен и емпатичен човек.
Лалева е подкрепена от прокурор Светлозар Лазаров, който изтъкнал в нейна защита, че след извършеното деяние, тя е отишла в църквата „Света Марина“, където разказала какво е направила. По негови думи всяко наказание трябвало да отговаря на критерия за справедливост.
По думите му признанието пред свещеника за извършения голям грях, е разкаяние.