Едва сега, на 47-годишна възраст, разбрах истински значението на истинската любов. Въпреки това се колебая дали да изоставя семейството си, или да забравя за истинската любов.
Доскоро никога не бях осъзнавалa, че любовта, която мислех, че познавам, е далеч от истината. Съпругът ми и аз сме щастливо женени от 25 години, отглеждаме заедно двете си дъщери и един син. Връзката ни винаги е била силна и аз вярвах, че това е любов.
Но всичко се промени неочаквано преди две години, когато неочаквано срещнах любовта под друга форма. Оттогава животът ми се обърна с главата надолу.
През последните две години изневерявах, като успявах да го скрия от нищо неподозиращия ми съпруг. Въпреки че той остава забравен, не мога да не се запитам колко дълго мога да продължа по този път. Чувството за вина тежи на съвестта ми, но въпреки това човекът, с когото съм се обвързал, ме подтиква да продължим живота си заедно.
Въпреки това, аз съм наясно с последствията. Децата ми, които много обичам, никога няма да ми простят и изборът да следвам сърцето си би означавал да пожертвам връзката, която споделям с тях. Въпреки че съпругът ми твърди, че би приел ситуацията, той не носи вина за сегашните ни обстоятелства. Той винаги е бил отдаден съпруг и любящ баща и липсата на любов към него е собственото ми бреме, което трябва да нося.
На този кръстопът се оказвам изгубен, несигурен кой път да избера.