Някои компании имат свои собствени неписани правила за взаимодействие, за които никой не е предупредил по време на интервюто. По правило те възникват сами или по инициатива на мениджъра, който реши да стимулира допълнително работата на служителите. Често това са напълно безобидни ритуали, които са лесни за изпълнение. Някои от тях наистина облекчават напрежението и помагат да се направи процесът по-забавен, но има и такива, които са ужасно вбесяващи.
Героите на нашата статия разказаха за своите негласни правила на работа – някои хора са доволни от тях, но други са ужасно ядосани, но трябва да се примирят с това.
Наскоро получих работа в голяма компания. Отдавна исках да дойда тук, направо си беше сбъдната мечта за мен. Случи се така, че седях в един офис с шефа си – стаята беше голяма, но такава близост все още понякога ме изнервяше. Още в първия ден моят мениджър каза, че всички, които работят в този офис, спазват една негласна, но много важна традиция: този, който този, който сгреши през работния ден, купува сладолед за целия отдел. Честно да си кажа в началото доспа похапвахме сладолед, а след мен дойдоха и нови колеги, така че не мога да се оплача, че в офиса почти винаги има сладолед и това повишава настроението ни.
Владимир, на 35 години
В моята работа има само едно неофициално негласно правило – за всички празници, които празнуваме в офиса, колегите ми поръчват проклета пица. Това за мен е ужасно, започнах да качвам килограми. През целия ден се движа сравнително малко, а след това.. мазна, голяма пица. Някак си реших да прекъсна този порочен кръг – за рождения си ден донесох кошница с плодове и поръчах суши. Така че моите колеги бяха изумени, много дори, а някои бяха разстроени.
Светла, на 29 години
Когато постъпих на работа, никой не ми каза, че първия месец ще правя едно нещо – ще нося кафе на всички старши колеги. Наивно очаквах, че ще ми дадат интересна задача или ще ме свържат с някой по проект, но не. На втората седмица пиене на кафе се възмутих и казах на прякото си ръководство, че не съм дошъл тук за това и че нямам намерение да продължавам да сервирам кафе на всички.
Спокойно ми казаха, че това е традиция – новодошлият трябва да мине посвещение и по този начин да опознае екипа по-добре, защото кафето е страхотен повод за разговор. Тези думи не ме убедиха много, но реших, че ще издържа до края на месеца. И наистина, когато този странен пробен период приключи, започна истинската ми работа. Сега един нов човек ми носи кафе. Но все още не подкрепям това негласно правило – смятам, че е глупаво и неоправдано.
Денис, 26 години
