На днешния ден повод да почерпят имат всички с имената Спас, Спаска, Спасена, Спасения, Спасимир, Спасимира, Спасуна и Сотир. Православната църква почита Възнесение Господне, а сред всички нас този ден е по-познат като Спасовден. Някои народни вярвания твърдят, че на този ден Господ прибира душите на всички покойници, които е пуснал по-рано на свобода сред хората.
Празникът на славното Възнесение Господне се отбелязва от църквата още от IV-V век и принадлежи към подвижните църковни празници. С възнесението Си Иисус завърши делото на спасението.
Спасовден е последният, седми по ред Велики четвъртък.
Много от жените отиват рано сутринта на този ден на гробища, за да раздадат варено жито за своите покойни близки, както и да сложат орехови листа върху гробовете.
Още поверия гласят, че на Спасовден болните могат да се излекуват, но само ако преспят на поляна, където расте билката позната като „Росен“. Трябва там да бъдат заведени от някой близък, който е спечелил уважение като „побратим“ или „посестрима“ на болния. Тази практика е описана подробно по уникален начин в разказа „Спасова могила“ от Елин Пелин.
Разпространено е и и известно поверие, че рано сутринта на Спасовден, ако човек мълчешком отиде при пуст кладенец и се погледне в него, вместо своя образ ще види образа на онзи свой починал роднина, за когото си мисли в момента.
Следобед всички се събират на мегдана и се играят известните „спасовски“ хора — само по песни, без музикални инструменти. Празнуват и всички именици.
От хората и веселбите, с които завършва празникът, остава и поговорката: „Те ти булка, Спасовден!“, с която се подчертава неочакваност на някакво събитие.
Според православния християнски календар Задушница се прави в събота преди Петдесетница, позната като „черешова“. Тогава освен жито и хляб за помен на умрелите се раздава и от първите череши.