Една жена, която се сблъска с проблеми в семейството си след промени в професионалния си живот, сподели житейската си история с редакторите на нашия сайт.
Когато намерих работа в мъжкия фризьорски салон, мислех, че това ще бъде просто нов етап в моята кариера.
Обичах професията си, харесваше ми да общувам с клиенти, да избирам прически, да виждам как хората си тръгват щастливи. Но не очаквах, че тази работа ще преобърне семейния ни живот. Съпругът ми Александър, с когото живяхме седем години, изведнъж стана друг човек – подозрителен, раздразнителен, обсебен от идеята, че му изневерявам.
Неговата ревност, която преди това се проявяваше само в редки шеги, се превърна в нещо плашещо и все още не знам как да върна всичко на мястото му.
Всичко започна, когато реших да сменя салона. Работех в салона за жени, подстригвах, правех стилове и разговарях с клиенти. Но свободното място в мъжката тоалетна обещаваше повече приходи и интересен опит.
Обсъдих това със Сашо и той не изглеждаше против. каза:
— Ако ти харесва, опитай.
Зарадвах се на подкрепата му и с ентусиазъм се заех с новата задача. Мъжката тоалетна се оказа съвсем различен свят: клиентите се шегуваха, разказваха истории, атмосферата беше лека. Бързо навлязох в това, научих се да правя модерни прически, да бръсна бради и дори усвоих използването на бръснач.
Работата беше приятна и съветите бяха добри.
Но след няколко седмици забелязах, че Саша започна да се държи странно. Той започна да задава въпроси: кой дойде днес, за какво са говорили, има ли „твърде весели“ клиенти. Първоначално си помислих, че е просто любопитен и отговорих с усмивка.
Но тонът му се промени. Той ми се обаждаше по време на смяната ми и ме питаше защо толкова се бавя, за да отговоря.
Един ден той дойде в салона без предупреждение, казвайки, че е „точно наблизо“. Видях го да оглежда стаята, сякаш търсеше нещо подозрително. Беше неудобно, но го отдадох на умората му — по това време преживяваше труден период на работа.
У дома нещата само се влошиха. Ако закъснеех половин час, защото някой клиент закъсня, Саша ме разпитваше: къде съм, с кого съм, защо не съм ги предупредил.
Той провери телефона ми, превъртя кореспонденцията, въпреки че там нямаше нищо освен работни чатове и съобщения от приятелки.
Един ден той ме видя като снимка на колега в социалните мрежи — обикновена снимка от парти в салон — и го хвана гърч.
— Флиртуваш ли с него? — извика той.
Опитах се да обясня, че това е просто приятелска подкрепа, че всички в отбора правим това, но той не ме послуша. Очите му горяха от негодувание и за първи път усетих, че не ми вярва.
Опитах се да бъда търпелив. Казах, че го обичам, че работата за мен е просто работа. Тя ми напомни как се смеехме на леката му ревност, когато шеговито питаше дали някой твърде красив клиент идва за маникюр. Но сега не беше шега.
Започна да се заяжда с външния ми вид: защо се гримирах за смяната си, защо избрах тази блуза, не беше ли твърде разголена. Чувствах се виновен, въпреки че не бях направил нищо лошо.
Исках да изкрещя: „Току-що подрязах хората!“ но вместо това замълчах, надявайки се той да се успокои.
Една вечер той премина всички граници. Прибрах се уморена, а той ме посрещна с въпрос защо мириша на мъжки одеколон. Обясних, че стаята е пълна с клиенти, че работя с лосиони и балсами, че това е част от професията ми. Но той само изсумтя:
— Не ме прави на глупак…
Тази нощ за първи път легнах да спя в хола. Не можех повече да търпя обвиненията му. Болеше ме, че човекът, когото обичам, ме вижда като предател, при това без да му давам абсолютно никакви поводи.
Започнах да мисля да напусна салона. Не защото не харесвах работата, а защото ми омръзнаха безкрайните спорове, парите бяха добри, отношението към мен също. Честно казано е по-лесно да работиш с мъже, отколкото с жени, поне по мое мнение и това, което съм виждала.
Но тогава се появи друго чувство – гняв. Защо трябва да се отказвам от това, което обичам, заради неговите фантазии?
Реших да поговоря сериозно с него. Та му казах, че няма да променя живота си, за да угодя на страховете му. Предложих му да дойде в салона, да види как работя и да се запознае с колегите ми. Той отказа, но виждах, че думите ми го нараниха. За първи път той не спори с мен, а просто отиде в друга стая.
Оттогава гледам да не се поддавам на провокациите му. Ако започне нов разпит, спокойно повтарям, че няма какво да крия. Каня го на корпоративни събития, разказвам му за забавни моменти от работата и се опитвам да го накарам да се почувства като част от живота ми.
Понякога изглежда, че започва да се размразява – може да се пошегува или да попита за деня ви без подозрение. Но щом остана до късно или отговоря на съобщението на клиент, всичко се връща.
Не знам докога ще продължава това. Обичам Сашо, но не искам да живея под негов контрол. Работата в мъжката бръснарница ми даде увереност, усещане, че правя нещо важно. И не съм готова да го загубя.
Надявам се той да намери начин да се справи с ревността си, а аз да намеря начин да спася семейството ни. Но засега всеки ден е баланс между моето щастие и неговите страхове.
Ивет