Съпругът ми никога не е поставял телефона си без звук, но изведнъж започна да го прави. Стана почти невъзможно да му се обадя.
За това започнаха да говорят не само роднини, но и познати. Започнах да подозирам, че нещо не е наред, но реших да изчакам малко.
Тогава започнах да забелязвам несъответствия във времето. Съпругът изведнъж започна да проявява прекомерна загриженост, интересувайки се от пазаруване. Той настоя, че търси най-добрите продукти за семейството си и изчезна в супермаркетите, уж в търсене на по-евтини домати.
И тогава се случи най-лошото. Една вечер не издържах, взех му телефона докато спеше и сложих пръста му на сензора. Телефонът се отключи, а съпругът продължи да спи спокойно. Няколко съобщения ми бяха достатъчни, за да разбера всичко.
Той имаше любовница на име Алина. В кореспонденция той й призна любовта си, пишеше как му липсва и иска да бъде с нея. Прочетох това с буца в гърлото, не вярвайки на очите си.
Оставих телефона, изпих едно успокоително и реших, че трябва да се държа достойно.
На следващата вечер си говорихме. Решихме, че няма да бързаме с развода, за да не се притесняват децата. Съпругът ми се премести на дивана, а аз си записах час при психолог. Дори не се опитах да му простя.
Няколко дни по-късно ми се звънна на вратата. На прага застана непознат мъж. Красив, добре облечен, с лек аромат на скъп парфюм.
– Мария ли се казвате? – попита той.
– Да, аз съм. кой сте Вие? – изненадах се.
– Защо Сте толкова красива? – неочаквано попита той.
– Извинете, какво? – не разбрах.
„Просто… ако бях Ваш съпруг, никога нямаше да Ви изоставя“, въздъхна той. – Аз съм Валери, съпругът на Алина. Същият…
Очите ми изскочиха от главата. Валери, забелязвайки объркването ми, продължи:
– Знам, че звучи странно, но ми е много трудно. Тя ми каза всичко, но просто нямаше с кого да говоря за това.
Поканих Валери да влезе, сложих кафе и говорихме няколко часа. Странно, но аз също се почувствах по-добре. Разбрах, че не съм сам в това. Няколко дни по-късно се срещнахме отново.
Месец по-късно и двамата се разведохме. Беше трудно и болезнено, но Валери стана моя опора. Говорехме често, обсъждахме преживяванията си с часове.
Един ден реших да замина за малко, за да се възстановя. Когато се върнах, Валера ме посрещна с букет рози. Хвърлих се на врата му и от този момент започна нашата история.
Вече две години сме заедно. Щастливи сме. И бившият ми съпруг се раздели с Алина няколко месеца по-късно. Понякога ми пише колко съжалява, но не ме интересува. Всичко е наред с Валери и дори не си спомням миналото.
Така съдбата преобръща живота на две семейства. И сега съм наистина щастлив.