Деян, бъдещият ми съпруг, веднага щом дойде да работи в моята фирма, започна да ми показва признаци на внимание и започна да ме ухажва. Престорих се, че не го забелязвам, защото не го харесвах.
Деян е спокоен и свестен, но аз харесвам съвсем друг тип мъже. Освен това той е със седем години по-голям. Бях на 22, а той вече наближаваше трийсетте. Но когато разбрах, че има собствен апартамент и живее отделно от родителите си, започнах да го разглеждам по-отблизо. Съгласих се на среща, защото осъзнах, че може и да се получи – самостоятелен е, независим, човек, на когото може би може да се разчита.
Не бързайте да ме съдите, винаги съм искала да се омъжа за човек с апартамент, защото… Нямам собствен дом. Дойдох в столицата от малък областен център. Но не се омъжих за Деян от удобство или заради имота му. По-точно жилището изигра важна, но не решаваща роля в решението ми.
С течение на времето разбрах, че той е надежден мъж и ще бъде добър съпруг за мен. Добър баща и на децата ми – беше грижовен, забавен. Виждах с какви мъже се занимаваха приятелките ми и не исках моят да бъде като техните – те страдаха, изневеряваха им, караха ги да се чувстват несигурни. Всичките ми близки и приятели веднага харесаха Дидо. Днес сме заедно, изминаха вече четири и повече години. Имаме син и нито за ден не съжалявам, че се омъжих за него.
Щеше да продължи така, но казах на съпруга ми, че искам още едно дете. Имаме пари, жилище също – защо да не имаме още едно детенце? И тогава се оказа, че апартаментът не е негов и особено не е наш, защото… Закупен е от родителите на мъжа ми и апартамента е записан на името на свекърва ми. Така те решават да осигурят жилище на сина си, като го предпазят от загуба на апартамента при евентуален развод или несполука в любовните отношения.
Защо съпругът ми не ми каза това по-рано, защо го скри? Деян отговори, че не смята, че е толкова важно. В крайна сметка родителите му не се нуждаят от апартамент, което означава, че никой няма да ни го отнеме.
Деян се извини за това, че е скрил това от мен и ме помоли да се преструвам, че не знам за това (родителите му го помолиха да не ми казва). Той не може да разбере, че не само аз, но и той не е господарят тук, че нищо не е негово и че по този начин родителите му могат да упражнят контрол и са си в правото. Няма да можем да продадем този апартамент, ако се наложи, за да може да си купим къща извън града, както имахме желание.. или каквото и да било.
Проблемът е, че съпругът има по-голяма сестра, за която родителите им също са купили такъв апартамент, но дори той не знае на чие име е. Ами ако решат да го вземат обратно, ако имат нужда от пари или искат да ги дадат на дъщеря си. Какво тогава, какво следва? През тези години парите, които сме изкарвали, ги вложихме в подобрение на апартамента, както и по нашето дете.
Как може да си толкова спокоен и наивен? Мечтая за собствена къща извън града, за голямо семейство, но е просто невъзможно да планирам живота и разходите си в такива условия.
Автор: Юлия