Майка ми ми каза, че човек има два най-важни избора в живота – изборът на професия и сродна душа. Бързах да се омъжа и сега съжалявам. Омъжих се за някого, когото не обичах, и сега и двамата страдаме. Той знае, че не го обичам, но ме убеждава да не бързам с развода, казва, че ще свикна и че любовта му е достатъчна за двамата. Той ме гледа право в очите, не може да си представи живота без мен.
Мама веднага помисли, че съм се влюбила и поради това бях готова да напусна съпруга си. Но аз нямам никого, дори не харесвам никой от мъжете. Майката повтаря: „той ще издържи, ще се влюбиш, не всеки живее от любов, виж колко плюсове има – ходи на хубава работа, прибира се при теб, не поглежда други, държи се с уважение, обича те, не пуши, не пие, прави мили жестове, иска да комуникира с теб, разбира те, опитва се да ти угоди“. Но не мога повече, започвам да мразя съпруга си, не искам да раждам дете от нелюбим мъж!
Една приятелка каза, че със съпруга ми просто трябва да се разделим и да си дадем почивка един от друг. Но не се уморих от брака, просто живея с нелюбим човек. Защо никой не ме разбира? Вече загубих интерес към всичко, разбирам, че не съм далеч от депресията.
Друга приятелка ми каза „Любовта е дар, който не идва при всеки. И не всеки е готов да го търси дълго време. Счупването не е изграждане. Помисли внимателно!“
Никой не ме принуждава да се женя, разбирам, че вината е моя. И все още искам подкрепа.
Автор: Иванина, 33