Нашите действия, думи и дори „случайни“ жестове са под контрола на несъзнаваното. Съвременните изследвания потвърждават, че несъзнателните модели съществуват и могат да бъдат дешифрирани. Затова е полезно да си припомним техниките, използвани в психоанализата от Зигмунд Фройд, бащата на психоанализата, но които са приложими и днес в ежедневната комуникация с хората.
Тази техника потвърждава думите на най-известния психиатър в света: „Човек не е господар в собствената си къща“ и ви съветва да държите очите и ушите си широко отворени.
1. Грешките и провалите са ключът към подсъзнанието
Фройд нарича грешките в езика „парапраксис“ – грешки, които разкриват потиснати желания или конфликти. Когато човек направи грешка, той или тя може несъзнателно да се опитва да избегне темата.
Ако другият човек е объркан, когато произнася име, заглавие или термин, попитайте го: „Защо избрахте точно тази дума?“ Често зад грешката се крие скрит смисъл.
2. Свободни асоциации – следете темата
Фройд моли пациентите си да казват каквото им хрумне, без да филтрират. Целта е да се намерят връзки между произволни мисли и дълбоки преживявания.
По време на разговор внимателно насърчете човека спонтанно да каже каквото първо ви хрумне, когато кажете „детство“, тъй като грубите, емоционални или нелогични отговори често показват важни задействания.
3. Символизмът е езикът на несъзнаваното
Фройд вярва, че сънищата, шегите и метафорите са кодирани послания от подсъзнанието. Например образът на „затворена врата“ в съня може да означава страх от нов етап.
Ако човек често използва метафори като: „Чувствам се сякаш се давя“, попитайте го: „Какво означава това чувство за вас?“ Отговорът ще разкрие вътрешни конфликти.
4. Трансфер – как хората проектират емоциите си върху вас.
Пациентите на Фройд често пренасят чувствата си към родителите или партньорите си върху него. Това се проявява в живота, когато ново познанство внезапно ви предизвика необяснимо съчувствие или раздразнение.
Ако човекът, с когото говорите, е агресивен или прекалено приятелски настроен без причина, запитайте се: „Кой в миналото можеше да се държи по този начин?“ Това помага да се отдели неговата личност от проекциите.
5. Защитни механизми – какво крие човек зад сарказма
Фройд описва повече от 10 защитни механизма на психиката. Например рационализация (оправдаване на провалите с фалшиви причини) или регресия (детско поведение при стрес).
Ако колега си направи саркастична шега за вашия проект, това може да е проекция: той е несигурен в работата си. Вместо да влизате в конфронтация, попитайте го какво го притеснява във вашата задача.
Защо този метод работи и днес?
Неврологията потвърждава, че 95 процента от нашите решения се вземат подсъзнателно. Когато човек каже: „Казах го случайно“, той не лъже – мозъкът му всъщност е издал информация, която съзнанието му се е опитвало да блокира. Освен това знаеше, че само с една дума може да се защити.
Фройд не се е научил да „чете хората като книга“. Неговият метод е да забелязва противоречия: между думи и жестове, логика и емоции, „искам” и „трябва”. Както пише самият психоаналитик: „Тайната на човешката душа се крие в бавните движения на нейните желания“.
