Лена Бориславова и мъжът ѝ са спасили тежко ранено котенце. Това разказа в публикация във фейсбука си половинката на Лена Бориславова Мирослав Иванов. Той е бивш зам.-председател на Народното събрание и бивш депутат от ПП-ДБ.
Докато пътували го забелязали на пътя. Иванов видял, че част от едната му лапа липсва. Взели го със себе си, завели го на ветеринар и го прибрали в дома си. Грижили се денонощно за него, но лекарите не му давали шансове за оцеляване. Въпреки това, котенцето оцеляло и вече е неразделна част от семейството им и дори е на около 5-годишна възраст. Заради неочакваната му съдба го нарекли Късметче. Иванов разказва още, че котенцето спи в краката на дъщеря им Деа и я пази.
Ето какво гласи публикацията:
Ще ви разкажа една история.
Това косматото същество с жълтата муцуна има интересна съдба. Всъщност това е неговата история.
Преди 5 години, пътувайки между Балчик и Варна, видях нещо на пътя. Доближавайки го, нещото мръдна. Помислих, че е костенурка, която се е обърнала по гръб от някоя кола докато пресича пътя. За негово – на нещото – щастие на около стотина метра след това имаше отбивка. Спрях там. Върнах се.
Това, което видях, не беше костенурка. Беше все още проглеждащо коте, свило се на топка. Взех го. И тогава констатирах, че долната част на едната задна лапичка липсва. Не съм се колебал. Взех го с мен и се върнах при Лена, която ме чакаше в колата.
Заведохме го на ветеринар. Обезпаразитиха го, почистиха раната. Дадоха антибиотик и инструкции какво да правим. Беше точно 145 грама. Плановете ни за деня пропаднаха. Вечерта се будихме да го наглеждаме. Топлихме го с една бутилка топла вода, която сменяхме.. И то заживя напът в една ръкавица за почистване на сняг и една кутия.
Върнахме се в София. Вероятно повече от месец беше битката му за живот. Почти не пропуснахме ден през този един месец да не ходим до ветеринарната клиника. Сутрин, обед, вечер.. понякога и по два пъти на ден..през нощта също един или два пъти.. Научих се да слагам инжекции, не сме спали, водихме го навсякъде с нас..
Виждахме как парченца костички падат от лапичката докато от нея не остана почти нищо..раната трудно заздравяваше, въпреки промивките, антибиотиците и всичките манипулации..На няколко пъти го отписваха и казваха, че надали ще изкара до следващия ден..Но малчуганът беше упорит. Оказа се костелив орех и не се даде.
Късметче – това име му дадохме. Защото си го намерихме на пътя. Битката за оцеляването му беше дълга. Костваше и доста средства. Но си струваше.
Късметчето сега заспива в краката на Деа и я пази. Убеден съм, че ще станат първи приятели. А чувството да спасиш живот е неповторимо.
Късметчето някъде тези дни навършва 5 години. Деа ще навърши 1.
Малките неща в живота!
