Захарната вода ще се окаже по-скоро вредна за растенията, отколкото полезна в дългосрочен план.
Растенията създават свои собствени захари от нулата чрез фотосинтеза, използвайки въглерод и водород.
Те нямат метаболитни пътища, чрез които да могат да абсорбират, усвояват или преработват готовата захар.
Торенето на растенията със захарна вода може да бъде вредно поради неспособността им активно да изпомпват течности през тъканите си.
Вместо това те разчитат на растителни мембрани (осмоза) и капилярно действие.
Високата концентрация на захар във водата за напояване ще предизвика осмотично налягане, за да изтегли водата от растението, вместо да бъде абсорбирана от корените.
Следователно водата с високо съдържание на захар е по-вероятно да навреди на растението, като го дехидратира.
Усвояването на захар от корените ще доведе до проблеми, които сериозно засягат растежа на растенията.
