Здравейте. Реших и аз да напиша за моята драма и очаквам да ми дадете съвети въпреки, че едва ли един съвет може да помогне. От 27 години съм омъжена. Имаме две деца, които вече са задомени, хванали са си пътя, щастливи са, добре са.
За тези години мъжът ми ми изневеряваше почти постоянно, има и извънбрачно дете, за всичко това знаех, но не знам защо не предприех нищо. Затварях си очите, в името на семейното щастие и в това, че .. какво като ходи и спи с други, нали се връща при мен, нали аз получавам букетите с цветя за празниците, нали аз съм законната. След скандал нещата се пооправяха до следващия и аз в един момент просто не се интересувах дали има или няма следваща.
Така до 11.12. Последните 7-8 години всичко беше добре. Единствено интимността куцаше, но той има проблем и аз го отдавах на него и затова просто подминавах тази тема и така я карахме.
И така на 11.12 ми звани телефона и една госпожа започва да ми говори за връзката си с мъжа ми. В началото го приех на шега, но тя започна да ми разказва за случки в семейството ми, които знаем само ние, интимни моменти, които не се споделят току така пред хората.
Започнах да слушам цели 35 минути. Това, което ми каза беше толкова унизително и противно, че го асимилирах няколко дни. Не знам за свое извинение ли е говорил всичко това или просто той е такъв подъл, а аз не съм го познавала. Все едно пред мен се появи един изцяло нов човек, когото не съм познавала.
Най-много ме боли от това, че е казал, че аз винаги съм била майка на децата му и нищо повече. А за интимността, че не може да го прави с дебели жени и когато трябвало да го прави с мен преди това е бил с друга, за да може после да се отчете при мен, иначе нямало как. Все си мислех, че сме големи хора и можехме това да го изговорим.
Не мога да кажа, че съм дебела. Закръглена да, но имам хормонални проблеми и от там не мога да сваля и един килограм. Той много добре знае, че това ми е болната тема защото когато се оженихме бях много добре сложена и той също го е потвърдил неведнъж.
Така .. мина време, още не мога да се съвзема. Обадих му се само по телефона веднага след разговора с госпожата и му казах, че не искам да ми се обажда и да забрави за мен. Празниците изкарах сама.
Разговор с него не може да се проведе, винаги е отричал и никога не си е признавал. С тази смотана криза финансово изобщо не мога да се издържам сама. Имаме заем, който е на мое име и това е най-сложната ми дилема.
А мисля, че няма да мога този път да простя, просто този път много ме нарани. Нямам никой друг до мен за да ми помогне. Не искам да натоварвам децата и те кога имат работа, кога нямат.
И не знам какво да е решението ми. Очаквам да ми пишете. Дайте ми съвет.
Ирина