Може би поне веднъж сте казвали: „Всичко е заради мама. Тя не подкрепяше, не критикуваше, не даваше топлина…“. Лесно е да се обвинява майката, но наистина ли е оправдано – нека се опитаме да го разберем.
Лесно е да обвиняваш майката, по-трудно е да простиш. А още по-трудно е да поемеш отговорност за собствения си живот, връзки, успех и щастие. Това разказа на страницата си психологът Людмила Чернова .
Детството има значение, но не определя съдбата
Да, детството наистина влияе на живота ни. Как сме били отгледани, какви ценности са ни възпитани, може да остави дълбока следа. Но е важно да помним, че миналото ни е само част от житейския ни път. То не определя съдбата ни завинаги. Имаме силата и способността да променим собствения си живот, независимо какво е било детството ни.
Обвинение – избягване на отговорност
Когато обвиняваме майка си за провалите си, всъщност премахваме отговорността за собствения си живот. Такива мисли може да изглеждат привлекателни, защото е по-лесно да намериш някого, когото да обвиниш, отколкото да поемеш отговорност за собствените си действия, решения и избори. Но води ли до щастие? Малко вероятно.
Прошката заради самата нея
Да разбереш мотивите на майка си, да й простиш не се отнася до нея. Това се отнася преди всичко за вас. Всеки човек получава свое собствено детство: някой има щастливо и радостно, някой има трудно и трудно. Но когато пораснем, ние сами избираме как да живеем. Ние решаваме с кого и с какво да изпълним живота си, на кого да дадем любов и от кого да я получим.
Благодаря ти за живота
Дори и детството ви да не е било лесно, можете да сте благодарни на майка си, че ви е дала живот. Тя направи каквото можа, въз основа на своите възможности и ресурси. Вашата благодарност не е извинение за нейните грешки, а начин да намерите вътрешна хармония.
Майката наистина ли е виновна?
И основният въпрос: наистина ли мама е толкова виновна, колкото си мислите? Или е възможно обвиняването да е просто удобен начин да избегнете работата върху себе си? Всеки от нас има възможност да изгради собствения си живот. Как ще се отнасяте към себе си, към другите хора, към неуспехите и успехите си е ваш избор.
Вместо да обвинявате мама, опитайте се да погледнете по-голямата картина. Разберете, че всеки от нас има определен старт в живота, но как ще продължим напред зависи от нас. Поемете отговорност за действията си, научете се да прощавате и да цените това, което имате. Това е пътят към истинското щастие и хармония.