През януари 1964 г. 17-годишният Ранди Гарднър от Сан Диего решава да подобри световния рекорд, като провежда научен експеримент за училищен панаир.
Нейната цел е да разбере колко дълго човек може да живее без сън.
Под наблюдението на учени и съученици от Станфордския университет той издържа 264 часа (11 дни).
За да остане във форма, Гарднър прекара цялото това време в игра на баскетбол, разходки и дори даваше интервюта.
Но още на втория ден започна да има промени в настроението, а на третия ден започна да халюцинира (мислеше, че е играч на NFL).
До края на експеримента той едва можеше да говори, бъркаше думи и се проваляше на прости тестове с грешки.
След поставянето на рекорда Гарднър спал 14 часа и му трябвали няколко седмици, за да се възстанови. Изненадващо, не беше установено, че той има дългосрочни последици за здравето – рядък случай на „късмет“.
Рекордът на Гарднър е включен в Книгата на рекордите на Гинес, но през 90-те години категорията „Най-дълго оставане буден“ е премахната. Причината е, че рисковете за живота са твърде високи.
Ранди Гарднър остава в историята като пример за човешка издръжливост, но и като предупреждение.
Съвременната наука е доказала, че сънят е в основата на физическото и психическо здраве. Най-добрият рекорд, който можете да поставите, е 7-9 часа качествен сън всяка вечер.
„Сънят е единствената добавка, която работи за всички“, казва Матю Уокър , невролог и автор на „Защо спим“.
P.S. Знаете ли, че Алберт Айнщайн е спал по 10 часа на ден? Може би това е тайната на неговия гений?