В далечната 1985 г., малкото туристическо селище Епекуен в провинцията на Буенос Айрес-Аржентина привличаше хиляди посетители, но през същата година колосален сейш (Сейш е вълна в затворено или частично затворено пространство.) – предизвикан от рядко метеорологично явление – довежда до спукване на язовирна стена в близкия район, което пък разрушава дигата, защитаваща селото.
В рамките на дни цялото население бива евакуирано от района, а градът е потопен под метри вода.
Едва през 2009 г. – 24 години след опустошителното наводнение – настава суша, което води до спадане на водното равнище, а това до изплуване на Епекуен над дълбоките води.
Тогава един мъж, Пабло Новак – който е израснал в бившата гореща туристическа точка – се завръща в града, за да се установи отново у дома.
Днес 93-годишният е единственият обитател на мистериозния призрачен град и е наричан от мнозина „най-самотният човек на света“.
Говорейки пред CNN за решението си да остане в разрушения си роден град, той обясни: „До около четири или пет години след наводнението, когато морското равнище бе все още високо, никой не идваше тук.
Бях напълно сам. По цял ден, всеки ден. Прекарах известно време в търсене на 20-годишна бутилка уиски и в крайна сметка намерих такава, която изпих съвсем сам.
В разцвета си в началото на 80-те години на миналия век Епекуен беше ваканционен курорт, посещаван от над 20 000 туристи годишно и дом на над 2000 жители. Всъщност много посетители вярваха, че кристално сините води на лагуната имат лечебни свойства, помагащи при ревматизъм, депресия, кожни заболявания и диабет, и мнозина идваха от всички страни, за да проверят тази теория.
Две десетилетия след бедствието, Пабло тръгва съвсем сам към своя стар дом, малката прашна къща без електричество и със стари мебели, тъй като жена му отказва да се върне заедно с него.
„На моята възраст просто се наслаждавам на живота, като се разхождам из руините на Епекуен, надявайки се да намеря някой, с когото да поговоря“, призна той.
„Видях с очите си раждането и гибелта на този град.“