Поведението на хората на летищата и в самолетите често е странно, понякога дори антисоциално. Те могат да бъдат толкова прости като несериозни действия, като спане на пода или правене на йога, или могат да бъдат сериозни инциденти, от пиянски спорове до опит за отваряне на врата на самолет.
Само алкохолът ли е виновен за всичко?
Странното и понякога антисоциално поведение на летищата и в самолетите става все по-забележимо през последните години. Психолозите казват, че тези проблеми и инциденти са започнали да се увеличават поради увеличаването на закъсненията и отлаганията на полети по света.
Някои авиокомпании дори призовават за ограничаване на достъпа на пътниците до алкохол – на някои места може да бъде напълно забранен за продажба, докато на други може да бъде ограничен до две напитки в бара на летището. И всичко това е за избягване на пиянски инциденти. Психолозите обаче твърдят, че не става въпрос само за алкохола.
Много пътници са хора, летящи на почивка. И в тяхното възприятие пътуването и приключенията започват от летището. Вече нямат търпение да започнат ваканцията си, защото обикновено разполагат с 1-2 седмици. Притеснени са от полета, което ги кара да се държат необичайно или да търсят облекчение в алкохола.
Шумът и тълпите по летищата също са допълнителен фактор. Както отбелязват екологичните психолози, хората са силно чувствителни към непосредственото им обкръжение и лесно могат да бъдат „претоварени“ от стресори като тълпи и шум.
Стресът и безпокойството причиняват раздразнителност, както временна, така и постоянна. Хората, които обикновено са тревожни, са по-податливи на гняв. А временното тревожно настроение предизвиква изблици на гняв.
Психогеографията е от голямо значение
Струва си да разгледаме летището и от психогеографска гледна точка. Психогеографията изучава влиянието на местата върху емоциите и поведението на хората, особено върху градската среда.
В келтските култури има концепция за специални „тънки места“ – често свещени горички или гори, където има тънък воал между материалния и духовния свят. На фини места ние сме между две сфери, всъщност не изцяло на нито едно място.
В днешния технологичен свят летищата също могат да се разглеждат като толкова тънко място – гранични зони, където границите изчезват. На буквално ниво националните граници изчезват. След преминаване през охраната се озоваваме на земята между две държави. Концепцията за място става мъглява.
Губим контрол над времето
Концепцията за времето на летищата също става мъглива. Когато се каним да се качим на самолет, ние сме на границата между две часови зони, на път сме да скочим напред във времето или дори да се върнем назад във времето. Някои полети пристигат по-рано от часа на излитане, защото пресичат часови зони.
„Да можем да управляваме времето си ни дава усещане за контрол над живота си. Загубата на това може да бъде друг източник на безпокойство“, казва психологът Стив Тейлър.
Летището е зона на отсъствие, където настоящият момент е нежелан. Всяко внимание е насочено към бъдещето, към техните полети и приключенията, които ги очакват, когато пристигнат на местоназначението си. Този интензивен фокус върху бъдещето често води до разочарование, особено ако полетите са закъснели.
Личните граници също се променят. Непознати споделят своите планове за пътуване и почивка и говорят откровено за някои много лични неща. В земята между границите социалните забрани не важат. А алкохолът може да допринесе за това още повече.
Мъглата на времето и мястото кара летищата да се чувстват дезориентиращи. Ние се определяме по време и място. Ние знаем кои сме във връзка с нашите ежедневни дейности и позната среда.
Всички тези фактори могат да имат освобождаващ ефект върху човека. Понякога времето е враг за човек, краде моменти от живота и потиска крайните срокове. И излизането отвъд времето е като излизане от затвора.
Освен това губим чувството си за идентичност.
Същото важи и за идентичността. Чувството за идентичност е важно за нашето психологическо здраве, но може и да ни ограничи. Така че е ободряващо да излезем извън обичайното си ежедневие и среда. Свободата, която започва на летището, продължава през цялото ни пътуване.
„Според теориите на психолога Зигмунд Фройд това може да се тълкува като преминаване от нашето нормално цивилизовано его към примитивна, инстинктивна част от психиката, която Фройд нарича ИД. Според него ИД е седалището на нашите желания и стремежи, нашите емоции и агресия и изисква незабавно удовлетворение. Идентификацията обикновено се контролира от егото, но винаги може да пробие, особено когато нашата задръжките се отслабват от алкохол или наркотици“, обяснява психологът Стив Тейлър.
Някои туристи оставят идентификацията си да се покаже, след като преминат през охраната. И след като се опиянят, ID става напълно доминиращ и може да предизвика хаос.
