Не всички култури вярват, че времето е стрела, която лети напред. Някои общества го възприемат като цикъл, други изобщо не признават миналото или бъдещето, а трети го измерват по начини, които дори не можем да си представим.
Австралийски аборигени: Вечно „сънуване“
Австралийските аборигени имат уникална визия за времето, наречена „Сънуването“. То напълно разрушава представата ни за линейна последователност от минало, настояще и бъдеще. За тях всичко съществува едновременно в голяма мрежа – това е понятието „всеки път“.
В този свят предците не просто са живели в миналото – те все още взаимодействат с настоящето. Например дървото, под което седите, може да бъде растение, дух, място на сила и събитие, случило се преди хиляди години.
„Сънуването“ влияе не само върху възприемането на времето, но и върху историите, законите и моралните ценности. Събитията не са подредени в хронологичен ред, а съществуват като „живи уроци“, които са винаги актуални. Ако си мислите, че времето е илюзия, местните само ще въздъхнат и ще кажат: „Това го казваме от 65 000 години“.
Хопи хора: Няма минало, няма бъдеще
Хопите, местен народ от Аризона, възприемат времето много по-различно от нас. Техният език няма граматически времена – нито минало, нито бъдеще. Вместо това хопите правят разлика между „проявеното“ (това, което съществува или се е случило) и „непроявеното“ (това, което все още не се е случило).
Езикът на хопи няма думи за „минути“, „часове“ или „дни от седмицата“. За тях Вселената е едно безкрайно „сега“. Представете си живот без крайни срокове, графици и постоянно планиране – звучи спокойно, нали?
Тъй като езикът оформя мисленето, хопите не виждат живота като разделен на части. Времето не е нещо, което трябва да се преследва или измерва, то просто е такова. Може би това е тайната да „живееш в момента“.
Балийски календар Paukon: Времето като сложен пъзел
Календарът Паукон в Бали е истинско предизвикателство за логиката. Състои се от десет цикъла с различна продължителност, протичащи едновременно. Дните не се броят линейно, а в няколко цикъла – от еднодневна до десетдневна „седмица“.
Календарът е система от 210 дни, които влияят върху всичко – от селскостопанската работа до избора на най-добрия ден за сватби.
Въпреки че балийците използват Paukon за религиозни церемонии и селскостопански цели, в ежедневието те се придържат към познатия григориански календар – в крайна сметка дори в Бали трябва да хванете самолет в правилния ден.
Игбо хората: Четиридневен ритъм на живот
Хората игбо от Нигерия се придържат към традиционния четиридневен пазар като основен ритъм на времето. Има четири пазарни дни в техния цикъл: Eke, Oye, Afor и Nkwo. Те определят ритъма на търговията, работата и религиозните обреди.
За игбо въпросът е „Кой ден е днес?“ звучи повече като „Какъв е пазарът днес?“ Този подход създава по-чести „нулирания“ на седмицата и избягва изтощителните дълги работни цикли. Западният свят с неговите омразни понеделници може да вземе пример.
Племето Pirahã: Да живеем само в настоящето
Племето Pirahã от Амазонка има напълно уникална връзка с времето. Техният език не съдържа думи за миналото или бъдещето, няма числа или писменост. Всички събития съществуват само докато се помнят.
Pirahã не планират бъдещето и не си спомнят далечното минало. Техният свят е фокусиран само върху това, което се случва тук и сега. Това е в рязък контраст с повечето култури, където календарите, архивите и планирането царуват. Но Pirahã доказват, че е възможно да съществуваме напълно добре и без това.
Хората аймара: бъдещето е назад, миналото е напред
Народът аймара от Андите има парадоксална представа за времето. За тях миналото е това, което е видимо, следователно то е напред. А бъдещето е зад нас, защото още никой не го е видял.
В езика аймара това дори се подсилва от жестове: когато говорят за миналото, жестикулират напред, а когато говорят за бъдещето, жестикулират назад. Тази концепция показва как едно и също нещо може да се възприема по различни начини. И ако се замислите, това обяснява защо толкова често не забелязваме проблемите, докато не ни ударят в гърба.