Зрители уличиха в голям гаф Нова телевизия. Причината е репортаж за карвинг в Родопите.
Очаквахме някакви кулинарни пластики, а се оказа дърворезба, посочват експертите. Те обясняват, че думата карвинг се отнася единствено за скулптури от плодове и зеленчуци – като портокали, диня, моркови, краставици и др., но не се отнася за дърворезба. Красотите от дърво са скулптури от дърво, обясняват хората.
Може да е карвинг за бобри, коментират шеговито те.
Често да изпъкнем с чужди фрази, ставаме смешни, тъй като не знаем дали са правилни, отбелязват хората.
Карвингът е изкуство на художественото рязане на зеленчуци и плодове – създаване на фигури като цветя, птици и други.
Плодовият букет е куп нарязани плодове, които хармонично се комбинират помежду си. Може да съдържа не само плодове, зеленчуци и бонбони, но и цветя или друга зеленина и декоративни растения, както и играчки и други декоративни елементи.
Изкуството на карвингът идва от Югоизточна Азия.
В древна Япония храната се е сервирала в глинени съдове, които са били покрити с листа за сервиране. По-късно готвачите осъзнават, че внимателното подреждане на листата и нарязването им може да придаде допълнителна привлекателност на ястието. Изкуството за подреждане на листа се нарича „мукимоно“. Печели официално признание през 16 век, когато Токио става столица на страната.
Според разпространената легенда, на кралския фестивал на Лой Кратонг в кралство Сукотай 1240-1350 г. (според други през 1364 г.), момиче на име Нанг Нопамар представило плаваща лампа, украсена с цвете и фигурка на птица, издълбана от зеленчуци и плодове. Кралят толкова харесва композицията, че той заявява, че всяка жена трябва да владее това изкуство. По-късно изкуството за издълбаване на плодове и зеленчуци „кесалак“ се разпространява в Далечния изток и става традиционно за много страни. След революцията от 1932 г. карвингът става по-малко популярен в Тайланд. Бяха проведени курсове в подкрепа на застрашеното изкуство. В момента карвингът се преподава в училищата от 11-годишна възраст.
По-късно карвингът започва постепенно да навлиза в Европа. Първоначално обаче не придоби голяма популярност тук. Предполага се, че причините за това трябва да се търсят в разликата в „масата“ на Азия и Европа: азиатската трапеза се нуждае от разнообразие, тъй като в нея преобладават растителни храни и трябва да се добавят „цветове“. Европейската маса не страда от това – има месо, риба и зеленчуци. С появата на ресторантите обаче се появи необходимостта от красиво сервиране на ястия и оригинална декорация на помещенията.
Почти всички зеленчуци са подходящи за карвинг: картофи, големи репички, краставици с гладка кора, твърда тиква и много други. Най-подходящите плодове за нарязване са гладки ябълки, пресни лимони и портокали, дини, авокадо, пъпеши и др.
