Коментар на адвоката по мединско право Мария Шаркова във връзка с починалото дете след оказана дентална медицинска помощ с пълна анестезия. Тъй като със сигурност възникват много въпроси и най-вече тревоги сред пациентите и сред родителите на децата – пациенти, Шаркова пише следното в страницата си в социалните мрежи:
„Най-напред в този случай трябва да се изясни причината за смъртта. Образувано е досъдебно производство, в рамките на което ще се извърши съдебно-медицинска експертиза и вещите лица ще посочат причината за смъртта. Дотогава всичко казано ще е в сферата на предположенията и спекулациите.
Припомням, че на всички лица, починали в лечебно заведение, се извършва аутопсия, освен ако ръководителят на лечебното заведение не вземе решение такава да не се извършва след искане на близките. Много често в моята практика ме търсят за консултация близки на починали пациенти, които са поискали освобождаване от аутопсия, а после започват да се съмняват, че смъртта е настъпила в резултат на оказване на некачествена медицинска помощ. Без извършена аутопсия много трудно могат да се докажат неправилни действия или бездействия и връзката им със смъртта.
В България няма действащ медицински стандарт по специалност „Анестезиология и интензивно лечение“. Отделни правила за поведение могат да се установят от фармако-терапевтичното ръководство по тази специалност или в други медицински стандарти, най-вече регламентиращи хирургични специалности. В тази връзка уточнявам, че анестезиологът няма задължение да извършва тестове за възможни алергии към анестетици, миорелаксанти и други лекарствени продукти, използвани при анестезия.
Преди всяка оперативна интервенция трябва да се извърши оценка на оперативния риск, включваща различни по вид прегледи – при деца задължително се извършва преглед от педиатър, извършва се и преданестезиологична консултация. Тази консултация включва попълването на въпросник и снемането на подробна анамнеза, в това число за минали заболявания, алергии, нежелани лекарствени реакции в миналото, консумация на храна и вода, и прочее. Ако такива бъдат съобщени следва да бъдат извършени консултации със съответните специалисти и да бъдат назначени допълнителни изследвания и да се вземат предвид при определяне на риска. Анестезиологът определя риска за пациента по скалата ASA (като ASA I означава най-ниският риск).
На базата на проведените прегледи и изследвания, операторът или лекарски консилиум определят оперативния риск, който се съобщава на пациента, съответно на родител/настойник/попечител според възрастта на пациента. Преди да се съгласят (в писмена форма) на извършваната операция, родителите/настойник/попечител/пациент трябва да бъдат информирани КОНКРЕТНО за рисковете от тази оперативна интервенция.
Дали този алгоритъм е бил изпълнен на този етап не знаем. Надявам се обаче тази информация да внесе повече яснота сред родителите, на чиито деца предстои извършването на операция и използване на анестезия“, пише Шаркова.
