Пленителното морско градче Созопол е наследник на старата гръцка колония Аполония. Намира се на брега на Черно море и по-конкретно, разпростира се върху малки полуострови в южния отсек на Бургаския залив. Днес Созопол е любима туристическа дестинация за българи и чужденци. В района са разположени и няколко големи къмпинга.
Древният град
Безспорен е фактът, че Созопол е най-старият град на брега на Черно море. Първоначално на територията на сегашния град в края на V хилядолетие пр.н.е. се оформя селище на рибари, металурзи, скотовъдци и земеделци. Добиването на руда и търговията с бронзови сплави процъфтява. Непрекъснато пътуват кораби от Черно и Егейско море.
През 2-1 хилядолетие пр.н.е. на брега се установяват траките от племето скирмиади. Те били отлични рудари, търгували с всички от Егейско море.
През 620 г пр.н.е. тракийското селище става гръцка колония, именувана Антеа. Тя расте постепенно, а философът Анаксимандър я преименува в Аполония в чест на бог Аполон. В града има храм на Аполон, а статуята на бога е с впечатляващите 13 метра. Изработена е от скулптора Каламид.
През 72 г. пр.н.е. римляните завладяват Аполония и пълководецът Лукул пренася огромната статуя в Рим. През 134 г. вече Анхиало има водеща роля в региона.
Полисът се превръща в ключов морски център, който осигурявал достъп до ценните изкопаеми богатства на Странджа и Тракия. Градът търгува с Атина, Коринт, Родос, Лесбос и др. Аполония разполага с богати солни залежи, с които търгува успешно.
През 4 век градът е наречен „град на спасението“ или Созополис.
На практика, Аполония е един от първите градове на Балканския полуостров, пуснал в обращение немонетни пари от бронз, познати като стрели. Това е и първият понтийски град, който в началото на 6 век пр.н.е. започва да сече монети.
Аполония сключва съюз с одрисите през 5 век пр.н.е. Заради активното корабоплаване и морска търговия котвата се превръща в емблема на града. Котвата се среща и върху монетите. Градът запазва независимостта си по време на властването на Филип II и Александър Македонски.
След като Римската империя се разделя, 395 г., Созопол вече е в границите на Източната Римска империя.
Българският град
През 812 г. вече е в пределите на българската държава по Крумово време. След това градът често попада под византийска власт.
През средновековието градът е епископален град и за това допринасят манастирите „Св. св. Кирик и Юлита“, „Св. Анастасия“ и „Свети Йоан Кръстител“. През 1366 г. продават града на Византия, а през 1453 г. Созопол вече е под османска власт. Всички манастири и църкви в града през 1629 г. са опожарени.
През вековете на османско робство градът е известен с името Сизеболу или Сизеболи. Става временна база на руския флот след превземането му по време на руско-турската война от 1828 – 1829 година.
След Освобождението Созопол се превръща в риболовен център на Черно море. Отваря врати Рибарското училище. В него се обучават младежи за съвременен корабен риболов и кадети, нужни на военноморските сили.
Днес все още могат да се видят запазени къщи и църкви, направени от дърво и камък. Така се съхранява уникалният архитектурен облик на съвременен град със старинно звучене.