Това е историята на един фар – създаден с надеждата да води корабите към сигурно пристанище, но превърнал се в мрачен символ на бедствия и трагедии. Вместо да бъде спасителен лъч, той се оказал като призрак, който примамвал моряците към скалите и разбивал надеждите им.
В продължение на повече от четиридесет години този фар стоял върху скалист полуостров край Тасманово море, близо до залива Джервис – южната граница на морските опасности в Австралия.
Скалите южно от залива Сейнт Джордж отдавна били известни със своята безпощадност. Много кораби вече били станали жертва на острите им ръбове, когато в средата на XIX век било взето решение да се изгради фар, за да бъдат предотвратени бъдещи трагедии.
През 1857 г. архитектът Александър Доусън и геодезистът Е. Ф. Милингтън започнали търсенето на подходящо място. Но вместо да се ръководят от нуждите на мореплавателите, те избрали локация, която улеснявала самото строителство.
Когато представители на Съвета на пилотите проверили избраното място, открили сериозни пропуски: фарът щял да остане невидим от морето, а изготвените карти били пълни с неточности. Въпреки това, строежът бил одобрен и започнат.
Резултатът бил фатален. Вместо да предупреждава за опасността, слабата светлина на фара подвеждала капитаните към смъртоносните рифове. В продължение на 40 години той предизвиквал повече корабокрушения, отколкото спасявания.
Едва през 1899 г. наблизо бил построен нов фар — Point Perpendicular Light — на далеч по-подходящо място. Старият фар бил затворен, но зловещата му сянка продължила да тегне над района още известно време, докато най-накрая бил разрушен, за да не предизвиква нови бедствия.
Не само корабите пострадали от това обречено място. Животът на пазачите на фара също бил белязан от трагедии — един се удавил при нещастен случай по време на риболов, друг загинал след нещастен инцидент с кон, а две момичета намерили трагичен край, играейки си с оръжие.
Сякаш самите камъни на този бряг носели белега на нещо мрачно и необяснимо — символ на човешката самонадеяност и невидимата нишка на съдбата.
Днес руините на фара на нос Свети Георги са запазени като исторически паметник — мълчаливо напомняне за сложната и понякога гибелна връзка между човека и морето.