През 1996 г. калифорнийският антрополог Джери Фрийман се натъква на нещо необикновено в пустинята на Невада. Фрийман не търси НЛО или тайни технологии — неговата цел е скромна: да проследи маршрута на пионерите от 1849 г., които са търсили по-пряк път към златните полета на Калифорния. Но съдбата го отвежда на място, обвито в мистерии — в сърцето на Зона 51.
Тъй като маршрутът минавал през строго охранявана територия на американските военновъздушни сили, Фрийман е принуден да пътува под прикритието на нощта, за да избегне патрули. По време на едно от тези нощни преминавания, в близост до сухото езеро Папус, той става свидетел на необичайна сцена: на пръв поглед обикновено езерно дъно внезапно се отваря, излъчвайки ярка синкава светлина.
„През деня изглеждаше като обикновено сухо езеро, но нощем се преобразяваше,“ разказва Фрийман пред журналиста и изследовател на НЛО Джордж Нап. Той наблюдава светлини, разположени по периметъра, както и пулсиращи проблясъци в центъра на езерото. Въздухът вибрира от странна енергия, напомняща леко земетресение.
Фрийман вярва, че ако е бил забелязан, е щял да бъде арестуван — или нещо още по-лошо. Първоначалната му цел е да открие надписи, оставени от златотърсачи, загинали при опита си да преминат през опасната територия, по-късно наречена Долината на смъртта. Някои от тези надписи обаче се намират именно в зоната на свръхсекретната база.
Макар да има разрешение от Националната паркова служба и Бюрото за управление на земята, военните отказват достъп на Фрийман. Решен да продължи, той тръгва на собствен риск.
Зона 51, разположена в района на езерото Грум, е свързвана с множество слухове и теории. Бившият служител Боб Лазар първи споменава за тайнственото съоръжение S-4 край езерото Папус още през 1989 г., твърдейки, че е работил върху извънземни технологии. През 1996 г. скандал около Зона 51 избухва отново, когато бивши служители подават съдебни искове заради предполагаемо излагане на токсични химикали. Съдът обаче отхвърля делата по съображения за национална сигурност, а президент Бил Клинтън подписва заповед, освобождаваща базата от екологични регулации.
Официалното признаване на съществуването на Зона 51 идва едва през 2013 г. Въпреки това в съдебните документи съоръжението продължава да бъде наричано „Groom Lake“.
Откритията на Фрийман в пустинята остават обвити в мистерия. Той така и не разбира какво точно е видял, но е убеден, че се е натъкнал на нещо извън обичайното.
Интересът към Зона 51 не стихва и до днес. Мистериозни обекти, като триъгълната кула, открита наскоро в Google Maps, само подхранват спекулациите за скрити технологии и възможни контакти с извънземни.
Авиационният журналист Джим Гудол също намеква за скритата истина, разказвайки за свои разговори с бивши служители на Groom Lake. Един от тях загатва: „Там се случват неща, за които ще можем да говорим чак през 2025 г.“
Може би съвсем скоро, с разсекретяването на част от правителствените архиви, мистериите на Зона 51 ще получат своите отговори.